Неродено слънце
Прелиства ни животът и разделя
на нощ и ден под изтъняла кожа,
от понеделник бърза към неделя,
ако корав е хлябът, то́чи ножа.
Понякога ми липсва тишината.
В часовника разпънат като знак,
ръцете на стрелките по стената
нанизват време и мечти за злак.
Под прага пътищата съм навила,
загубвах думи, топлина и сън.
В едната шепа слънчицето скрила
от нероденото... като шашкъ́н
крадях от липси и запълвах болка,
от пролетта до есен бях река
и имам толкова, без колкото
душата мога пак да съблека...
И с дясната ръка покрих очите
на сянката по-плътна от елмаз,
с най-тленното докосване учи ме,
как слънце да посеем ти и аз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
. Желание за живот нека всеки има, а живот дали има ще разберем от някой фантастичен разказ. Благодаря за отзивите - и тук малко ми прескачат стиховете сега като го чета, все едно съм имала аритмия и не съм се доизказала... 
