Неродено слънце
Прелиства ни животът и разделя
на нощ и ден под изтъняла кожа,
от понеделник бърза към неделя,
ако корав е хлябът, то́чи ножа.
Понякога ми липсва тишината.
В часовника разпънат като знак,
ръцете на стрелките по стената
нанизват време и мечти за злак.
Под прага пътищата съм навила,
загубвах думи, топлина и сън.
В едната шепа слънчицето скрила
от нероденото... като шашкъ́н
крадях от липси и запълвах болка,
от пролетта до есен бях река
и имам толкова, без колкото
душата мога пак да съблека...
И с дясната ръка покрих очите
на сянката по-плътна от елмаз,
с най-тленното докосване учи ме,
как слънце да посеем ти и аз!
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мария!
-
За хляба - когато е корав, трудно се чупи, Георги
. Желание за живот нека всеки има, а живот дали има ще разберем от някой фантастичен разказ. Благодаря за отзивите - и тук малко ми прескачат стиховете сега като го чета, все едно съм имала аритмия и не съм се доизказала... Благодаря ви! -
Страхотна мисъл - корав ли е хлябът, точи ножа. За кого? За овцата, за овчаря?
Хареса ми. -
В този стих има много желание за живот! Поздравления, Краси!
-
Хубаво е, Красе! Много!
-
ех, че хубаво, Краси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
