ИнаКалина
523 11421
20.01.2020 г., 8:01 ч.

Неродено слънце 

  Поезия
499 7 6

Прелиства ни животът и разделя

на нощ и ден под изтъняла кожа,

от понеделник бърза към неделя,

ако корав е хлябът, то́чи ножа.

 

Понякога ми липсва тишината.

В часовника разпънат като знак,

ръцете на стрелките по стената

нанизват време и мечти за злак.

 

Под прага пътищата съм навила,

загубвах думи, топлина и сън.

В едната шепа слънчицето скрила

от нероденото... като шашкъ́н

 

крадях от липси и запълвах болка,

от пролетта до есен бях река

и имам толкова, без колкото

душата мога пак да съблека...

 

И с дясната ръка покрих очите

на сянката по-плътна от елмаз,

с най-тленното докосване учи ме,

как слънце да посеем ти и аз!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария!
  • За хляба - когато е корав, трудно се чупи, Георги . Желание за живот нека всеки има, а живот дали има ще разберем от някой фантастичен разказ. Благодаря за отзивите - и тук малко ми прескачат стиховете сега като го чета, все едно съм имала аритмия и не съм се доизказала... Благодаря ви!
  • Страхотна мисъл - корав ли е хлябът, точи ножа. За кого? За овцата, за овчаря?
    Хареса ми.
  • В този стих има много желание за живот! Поздравления, Краси!
  • Хубаво е, Красе! Много!
  • ех, че хубаво, Краси!
Предложения
: ??:??