1 окт. 2013 г., 22:26

Несамотно

665 0 0

Когато на прага ти  пристъпи самотата

и тропа бясно тя по входната врата,

недей във стаята си да я пускаш,

нежална гостенка е тя!

 

Запей любимата си песен, 

маска на щастливец си сложи

и смей се, сякаш нямаш рани,

шамар на самотата зашлеви!

 

Ще се излаши заблудена,

че няма кой на топло да я приюти,

а ти ще ù смееш във лицето:

- Приятелко, време ни е да се разделим!

 

Ще си отиде огорчена 

и с наведена глава,

а ти ще се вглъбиш отново

привидно весел, ала сам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ния Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...