1.10.2013 г., 22:26

Несамотно

662 0 0

Когато на прага ти  пристъпи самотата

и тропа бясно тя по входната врата,

недей във стаята си да я пускаш,

нежална гостенка е тя!

 

Запей любимата си песен, 

маска на щастливец си сложи

и смей се, сякаш нямаш рани,

шамар на самотата зашлеви!

 

Ще се излаши заблудена,

че няма кой на топло да я приюти,

а ти ще ù смееш във лицето:

- Приятелко, време ни е да се разделим!

 

Ще си отиде огорчена 

и с наведена глава,

а ти ще се вглъбиш отново

привидно весел, ала сам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...