1 oct 2013, 22:26

Несамотно

  Poesía
664 0 0

Когато на прага ти  пристъпи самотата

и тропа бясно тя по входната врата,

недей във стаята си да я пускаш,

нежална гостенка е тя!

 

Запей любимата си песен, 

маска на щастливец си сложи

и смей се, сякаш нямаш рани,

шамар на самотата зашлеви!

 

Ще се излаши заблудена,

че няма кой на топло да я приюти,

а ти ще ù смееш във лицето:

- Приятелко, време ни е да се разделим!

 

Ще си отиде огорчена 

и с наведена глава,

а ти ще се вглъбиш отново

привидно весел, ала сам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...