11 мая 2006 г., 10:45

НеСбогуване 

  Поэзия
575 0 2
Видяха се във барче,на кафе.
Той каза:"Ще пътувам за чужбина".
Не знае тя дали ще е добре,
но ще тъжи,щом той замине.

Сърцето и в черупката се свива,
вълните го обливат с мрачен крясък-
там,някъде,дълбоко я боли,
сълзите и изтичат като пясък.

Морето приглушено и се смей
и казва:"По-добре го забрави"!
Отказва тя!Обичта и продължава да живей
от спомена за топлите очи.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво ,Петя!Харесвам начина ти на писане!Само ...защо си избрала глаголните форми "смей" и "живей" ?!Мисля си че звучи по-добре със "смее" и "живее",но разбира се това си е твоя избор.Надявам се че не те обиждам . Поздрав!
  • Харесва ми
Предложения
: ??:??