Видяха се във барче,на кафе.
Той каза:"Ще пътувам за чужбина".
Не знае тя дали ще е добре,
но ще тъжи,щом той замине.
Сърцето и в черупката се свива,
вълните го обливат с мрачен крясък-
там,някъде,дълбоко я боли,
сълзите и изтичат като пясък.
Морето приглушено и се смей
и казва:"По-добре го забрави"!
Отказва тя!Обичта и продължава да живей
от спомена за топлите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация