Несбъдната мечта
И постепенно всичко се нарежда...
Преобличаш се в нова одежда,
забравил за мене в мечтите за друга,
променил се от какавида в пеперуда.
Очите ти безчувствено към нея гледат.
Чудят се безспир на къде да поемат.
Търсят изпросено малко внимание
пред безмълвното ми, тихо страдание...
Ревността ми е сякаш чувство обидно.
Да се хабя ли? - Май за теб ми е свидно.
Не искам и нея така да нараняваш,
моля те, недей да й го причиняваш!
Очите ми мокри отново към тебе гледат,
търсят прошка и молят се да те вземат.
Всеки поглед към нея ме разрушава,
преражда болката и любовта потушава.
Исках до тебе близо да бъда.
Ах, защо получавам тази присъда?
След всеки твой поглед обезнадежден
да попадам във тъмен, затворнически плен.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Стамова Все права защищены
