7 февр. 2017 г., 22:51

Несбъднато желание

1.3K 4 6

Ако те видя 

и си пожелая 

никога повече 

да не си отиваш, 

 

ще те намеря на сутринта, 

скрит зад лявата камера на сърцето ми;

ще рисуваш пейзажи

вътре в душата ми. 

Ах, ти, хитрец такъв, 

не можах да те науча откъде да не си отиваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елисавета Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно!
  • Хубаво...
  • Харесах!
  • Лили Вълчева, благодаря ти за милия коментар, направи сутринта ми невероятна! :3 Абсолютно съм съгласна- изкуството във всяка своя форма е несравним приятел, който е винаги до нас.
    Стойчо Станев, благодаря ти за съвета, ще го имам предвид вече!
  • Писането, музиката, изобщо изкуството лекува душата, спасява я, преражда я, освбождава я и е най - добрия начин да я изразим...
    Харесва ми как пишеш и защо пишеш. Личи си. Имаш същността. Не спирай. Продължавай!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...