7.02.2017 г., 22:51

Несбъднато желание

1.3K 4 6

Ако те видя 

и си пожелая 

никога повече 

да не си отиваш, 

 

ще те намеря на сутринта, 

скрит зад лявата камера на сърцето ми;

ще рисуваш пейзажи

вътре в душата ми. 

Ах, ти, хитрец такъв, 

не можах да те науча откъде да не си отиваш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно!
  • Хубаво...
  • Харесах!
  • Лили Вълчева, благодаря ти за милия коментар, направи сутринта ми невероятна! :3 Абсолютно съм съгласна- изкуството във всяка своя форма е несравним приятел, който е винаги до нас.
    Стойчо Станев, благодаря ти за съвета, ще го имам предвид вече!
  • Писането, музиката, изобщо изкуството лекува душата, спасява я, преражда я, освбождава я и е най - добрия начин да я изразим...
    Харесва ми как пишеш и защо пишеш. Личи си. Имаш същността. Не спирай. Продължавай!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...