13 окт. 2019 г., 20:38

Несбъдване

1.1K 20 18

Несбъднах се, несбъднат ще остана.

Умира в клетките ми тишина.

Озъбена, неизцедена...

Просъскваща със морза на смъртта.

Траверсите на моя влак заекват

неповторимо - в съвършен куплет,

но аз не зная как да го запиша...

не изродих у себе си поет.

Стрелката на часовника се мята

и в бесен цайтнот в кръг ми маха тя.

Духът душата ми помята,

за да пътува сам

                             в безкрайността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако знаеш как само ми липсваше чудовищната ти поезия, приятелю! Радвам се, че отново имам щастието да й се наслаждавам!
  • Сбъднал си се- поне като поет. Доказателство е, че винаги ще се чувстваш "несбъднат"Дано тази сбъднатост ти носи повече радост, защото тя всъщност е жестока съдба.
  • Много хубав есенциални стих, с дълбочина и житейски прозрения!
    Но ти Си поет, това е безспорно, Младене, и не подлагай тази истина на съмнение от някаква ненужна скромност, моля те! Животът през твоя творчески поглед е винаги по новаторски интересен и с неочакван интригуващ облик! За което ти казвам браво и слагам стихотворението в любими!
    Хубав уикенд ти желая!
  • Винаги ни поднасяш своите творби по един различен и оригинален начин, а аз докато те чета, буквално се изгубвам в света на твоето "несбъдване". Приеми поздрав и от мен, Младене!
  • Много хубав стих. Малко или много всеки от нас се чувства несбъднат заради невъзможността за реализация на всички стремежи. Но важното е човек да умее да изказва какво има дълбоко в душата си, а и да намира слушатели

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....