Несбъднах се, несбъднат ще остана.
Умира в клетките ми тишина.
Озъбена, неизцедена...
Просъскваща със морза на смъртта.
Траверсите на моя влак заекват
неповторимо - в съвършен куплет,
но аз не зная как да го запиша...
не изродих у себе си поет.
Стрелката на часовника се мята
и в бесен цайтнот в кръг ми маха тя.
Духът душата ми помята,
за да пътува сам
в безкрайността.
© Младен Мисана Всички права запазени
"Траверсите на моя влак заекват
неповторимо - в съвършен куплет,"
Такива дълбоки и многопластови поетични образи може да роди перото само на голям поет, така че не съм съгласен с автора, че не е успял да "изроди" в себе си такъв.
Поздравявам те, Приятелю и ти стискам крепко ръката за чудесната поезия!