13.10.2019 г., 20:38

Несбъдване

1.1K 20 19

Несбъднах се, несбъднат ще остана.

Умира в клетките ми тишина.

Озъбена, неизцедена...

Просъскваща със морза на смъртта.

Траверсите на моя влак заекват

неповторимо - в съвършен куплет,

но аз не зная как да го запиша...

не изродих у себе си поет.

Стрелката на часовника се мята

и в бесен цайтнот в кръг ми маха тя.

Духът душата ми помята,

за да пътува сам

                             в безкрайността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако знаеш как само ми липсваше чудовищната ти поезия, приятелю! Радвам се, че отново имам щастието да й се наслаждавам!
  • Сбъднал си се- поне като поет. Доказателство е, че винаги ще се чувстваш "несбъднат"Дано тази сбъднатост ти носи повече радост, защото тя всъщност е жестока съдба.
  • Много хубав есенциални стих, с дълбочина и житейски прозрения!
    Но ти Си поет, това е безспорно, Младене, и не подлагай тази истина на съмнение от някаква ненужна скромност, моля те! Животът през твоя творчески поглед е винаги по новаторски интересен и с неочакван интригуващ облик! За което ти казвам браво и слагам стихотворението в любими!
    Хубав уикенд ти желая!
  • Винаги ни поднасяш своите творби по един различен и оригинален начин, а аз докато те чета, буквално се изгубвам в света на твоето "несбъдване". Приеми поздрав и от мен, Младене!
  • Много хубав стих. Малко или много всеки от нас се чувства несбъднат заради невъзможността за реализация на всички стремежи. Но важното е човек да умее да изказва какво има дълбоко в душата си, а и да намира слушатели

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....