20 нояб. 2014 г., 23:29

Нещата, в които си сам 

  Поэзия » Другая
658 0 7

Вечер над Хелзинки. Шепна ти лапсуси,

вдън ухото на "Нокиа".

Привидно лениви рекламни надписи

острят наоколо нокти.

 

Смееш се, после ми казваш: "Арнолд!

Старея!

Старея!..

Страх ме е!"

Но какъв отговор бих могъл да ти пратя,

за да заспиш

спокойно във Лахти?

 

И затова опаковам несръчно

всичко с една неспокойна шега,

сякаш намествам нещо изкълчено

със колеблива ръка.

 

Няма упътване. И не ти рекламират

нещата, в които си истински сам.

Нямам представа как се умира.

Как се живее - също не знам.

© Арни Сутиайнен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??