Нещата, в които си сам
Вечер над Хелзинки. Шепна ти лапсуси,
вдън ухото на "Нокиа".
Привидно лениви рекламни надписи
острят наоколо нокти.
Смееш се, после ми казваш: "Арнолд!
Старея!
Старея!..
Страх ме е!"
Но какъв отговор бих могъл да ти пратя,
за да заспиш
спокойно във Лахти?
И затова опаковам несръчно
всичко с една неспокойна шега,
сякаш намествам нещо изкълчено
със колеблива ръка.
Няма упътване. И не ти рекламират
нещата, в които си истински сам.
Нямам представа как се умира.
Как се живее - също не знам.
© Арни Сутиайнен All rights reserved.
