Fin (Арни Сутиайнен) Fin (Арни Сутиайнен)
1 6
20 nov 2014, 23:29

Нещата, в които си сам

  Poesía » Otra
843 0 7

Вечер над Хелзинки. Шепна ти лапсуси,

вдън ухото на "Нокиа".

Привидно лениви рекламни надписи

острят наоколо нокти.

 

Смееш се, после ми казваш: "Арнолд!

Старея!

Старея!..

Страх ме е!"

Но какъв отговор бих могъл да ти пратя,

за да заспиш

спокойно във Лахти?

 

И затова опаковам несръчно

всичко с една неспокойна шега,

сякаш намествам нещо изкълчено

със колеблива ръка.

 

Няма упътване. И не ти рекламират

нещата, в които си истински сам.

Нямам представа как се умира.

Как се живее - също не знам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арни Сутиайнен Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0