18 сент. 2007 г., 16:38

Нещо като хайку

757 0 14
               *
Толкова е студено.
Огънят зъзне.
Устните му посиняха.  
 
                *
Тази нощ луната е нащърбена.
Нахапах я с очи.
Гладна бях за светлина.

                 *
Гларусът кацна.
Прибра криле
и под тях цялото небе.

                 *
Здрачът одраска небето с нокът.
Слънцето - капка кръв
капна зад хоризонта.

                  *
Снегът е тъжен,
като всичко последно.
Утре пролетта ще го изтрие.

                    *
Капка върху миглите.
Капка под тях.
Плача в дъжда.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, хайку! Страхотно, това с луната.. респект за таланта ти, Валя!
  • първото ми харесва... поздрав!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*

    приеми възхищенията ми.
  • Страхотно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря Зинка!Не е важно винаги да пишеш.Важно е аз да съм го написала така,че да ме четеш.Пък и да ме скастриш понякога не е зле,че от толкова сироп човек се превръща в баклава!Целувки!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...