18 sept 2007, 16:38

Нещо като хайку

  Poesía
754 0 14
               *
Толкова е студено.
Огънят зъзне.
Устните му посиняха.  
 
                *
Тази нощ луната е нащърбена.
Нахапах я с очи.
Гладна бях за светлина.

                 *
Гларусът кацна.
Прибра криле
и под тях цялото небе.

                 *
Здрачът одраска небето с нокът.
Слънцето - капка кръв
капна зад хоризонта.

                  *
Снегът е тъжен,
като всичко последно.
Утре пролетта ще го изтрие.

                    *
Капка върху миглите.
Капка под тях.
Плача в дъжда.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, хайку! Страхотно, това с луната.. респект за таланта ти, Валя!
  • първото ми харесва... поздрав!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*

    приеми възхищенията ми.
  • Страхотно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря Зинка!Не е важно винаги да пишеш.Важно е аз да съм го написала така,че да ме четеш.Пък и да ме скастриш понякога не е зле,че от толкова сироп човек се превръща в баклава!Целувки!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...