18.09.2007 г., 16:38

Нещо като хайку

750 0 14
               *
Толкова е студено.
Огънят зъзне.
Устните му посиняха.  
 
                *
Тази нощ луната е нащърбена.
Нахапах я с очи.
Гладна бях за светлина.

                 *
Гларусът кацна.
Прибра криле
и под тях цялото небе.

                 *
Здрачът одраска небето с нокът.
Слънцето - капка кръв
капна зад хоризонта.

                  *
Снегът е тъжен,
като всичко последно.
Утре пролетта ще го изтрие.

                    *
Капка върху миглите.
Капка под тях.
Плача в дъжда.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, хайку! Страхотно, това с луната.. респект за таланта ти, Валя!
  • първото ми харесва... поздрав!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*

    приеми възхищенията ми.
  • Страхотно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря Зинка!Не е важно винаги да пишеш.Важно е аз да съм го написала така,че да ме четеш.Пък и да ме скастриш понякога не е зле,че от толкова сироп човек се превръща в баклава!Целувки!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...