Sep 18, 2007, 4:38 PM

Нещо като хайку

  Poetry
753 0 14
               *
Толкова е студено.
Огънят зъзне.
Устните му посиняха.  
 
                *
Тази нощ луната е нащърбена.
Нахапах я с очи.
Гладна бях за светлина.

                 *
Гларусът кацна.
Прибра криле
и под тях цялото небе.

                 *
Здрачът одраска небето с нокът.
Слънцето - капка кръв
капна зад хоризонта.

                  *
Снегът е тъжен,
като всичко последно.
Утре пролетта ще го изтрие.

                    *
Капка върху миглите.
Капка под тях.
Плача в дъжда.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах, хайку! Страхотно, това с луната.. респект за таланта ти, Валя!
  • първото ми харесва... поздрав!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*

    приеми възхищенията ми.
  • Страхотно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря Зинка!Не е важно винаги да пишеш.Важно е аз да съм го написала така,че да ме четеш.Пък и да ме скастриш понякога не е зле,че от толкова сироп човек се превръща в баклава!Целувки!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...