Нещо като носталгия
Виждаш ли? – Как губят се следите
по пясъчния бряг, останал сам.
Дочуваш ли? – Разбиват се вълните
във вятър, който сила им е дал.
И там, в пенливото море остава
онази знойна лятна нощ,
и то единствено ще ни навява
спомени, приспани в детски кош.
Сега, единствено във пясъка изстинал
се впива погледът ми – търсещ топлина,
а песента на чайките – във стон преминала,
пригласяща на мойта самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
