Нещо като носталгия

Poetry » Other

960 0 12

Виждаш ли? – Как губят се следите

по пясъчния бряг, останал сам.

Дочуваш ли? – Разбиват се вълните

във вятър, който сила им е дал.

И там, в пенливото море остава

онази знойна лятна нощ,

и то единствено ще ни навява

спомени, приспани в детски кош.

Сега, единствено във пясъка изстинал

се впива погледът ми – търсещ топлина,

а песента на чайките – във стон преминала,

пригласяща на мойта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

els (Елена Гъдева)

дам,морето заличава следите по брега,но оставя незабравими спомени в нас,колкото истински и красиви,толкова и болезнени понякога,с течение на времето...прекрасен стих

2007-12-23T00:27:53+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Красив стих!Поздравления!

2007-12-15T21:31:47+02:00
Индиана (Криси)

спомени, приспани в детски кош...
Прекрасно, Ники!!!

2007-12-15T16:45:53+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Страхотен подем имаш, Ники!!!
Поздравявам те сърдечно!

2007-12-15T11:17:09+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Браво, Ники!

2007-12-15T09:58:12+02:00