Виждаш ли? – Как губят се следите
по пясъчния бряг, останал сам.
Дочуваш ли? – Разбиват се вълните
във вятър, който сила им е дал.
И там, в пенливото море остава
онази знойна лятна нощ,
и то единствено ще ни навява
спомени, приспани в детски кош.
Сега, единствено във пясъка изстинал
се впива погледът ми – търсещ топлина,
а песента на чайките – във стон преминала,
пригласяща на мойта самота.
© Николай Стойчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
