Остана ли нещо, да грее...
Намери ли сляпата прелест...
Научи ли да живее години,
да оцелее в дългите зими,
любовта и красивите рими.
Не смее сърцето да мисли за тебе.
Страх, прах по писмата старели
и спомени обгърнати в прелест..
Не знаем, не можем, къде сме поели,
чуждата болка да мерим на педи.
Дали в сърцето остават врати?
Или какво боли...?