Остана ли нещо, да грее...
Намери ли сляпата прелест...
Научи ли да живее години,
да оцелее в дългите зими,
любовта и красивите рими.
Не смее сърцето да мисли за тебе.
Страх, прах по писмата старели
и спомени обгърнати в прелест..
Не знаем, не можем, къде сме поели,
чуждата болка да мерим на педи.
Дали в сърцето остават врати?
Или какво боли...?
© Калоян Димитров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
