6 февр. 2009 г., 23:31

Нещо не е в ред

1.3K 1 15
 

А нещо не е в ред със битието.            

И нещо не е в ред с самите нас.          

До вчера сякаш още бях момчето,               

което се присмиваше на глас                       

 

на всички необмислени закони          

и всички каламбури на властта.                  

Днес в парламента виждам примадони,     

прегърнали със страст престъпността.       

 

Във сластен танц целуват се взаимно,

опипват се по нежните места.

А ние чакаме почти наивно

да облекчат на всички участта.

 

Да, нещо не е в ред със битието

във тази вече рухнала страна.

Да вдигат паметника на прасето

с бухалката и бръсната глава.

 

Така поне на всички ще е ясно

кого избираме за депутат.

И бабички червени, сини, бясно

пак ще гласуват още сутринта.

 

Да, нещо не е в ред със нас самите,

защото ще стоиме отстрани,

почесвайки се умно по брадите,

ще теглим пак солените псувни...

 

Не е ли време ний да вземем пръта

и злата круша да изкореним?

Не искам пак отново да ни връткат

и четири години да мълчим?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илко Карайчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!...
  • Страхотно написано!
    Поздрави, приятелю!
  • Много здрав стих!!!

    И добре дошъл!!!
  • Благодаря Ви на всички, приятели! Да, Вальо, аз съм! Благодаря ти! Смешко,радва ме, разбира се, че си ми обърнал внимание! И ти благодаря, че ме приветстваш с идването ми при всички Вас! А дали ме радва - ДА, разбира се! Споко,зная,че си тук! И ти го знаеш! Само,че аз съм добронамерен!
  • Добре дошъл - за първо представяне, от мен ,отличен!!!Често хапем, често издигаме, понякога...просто мълчим. Дано успееш да ни изтърпяваш. Моите поздрави!!!!Ааа, забраих едно предупреждение - Смешко е почитател на синия цвят

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....