Нещо не е в ред
А нещо не е в ред със битието.
И нещо не е в ред с самите нас.
До вчера сякаш още бях момчето,
което се присмиваше на глас
на всички необмислени закони
и всички каламбури на властта.
Днес в парламента виждам примадони,
прегърнали със страст престъпността.
Във сластен танц целуват се взаимно,
опипват се по нежните места.
А ние чакаме почти наивно
да облекчат на всички участта.
Да, нещо не е в ред със битието
във тази вече рухнала страна.
Да вдигат паметника на прасето
с бухалката и бръсната глава.
Така поне на всички ще е ясно
кого избираме за депутат.
И бабички червени, сини, бясно
пак ще гласуват още сутринта.
Да, нещо не е в ред със нас самите,
защото ще стоиме отстрани,
почесвайки се умно по брадите,
ще теглим пак солените псувни...
Не е ли време ний да вземем пръта
и злата круша да изкореним?
Не искам пак отново да ни връткат
и четири години да мълчим?
© Илко Карайчев All rights reserved.
