9 дек. 2025 г., 20:16

Нещо отмина

39 0 0

Листа златисти.
Покрили в корените лято.
Вали.  Сълзи лъчисти.

Сутрин бледа.
Още ми се спи.
Слънцето ме гледа.

Пейка и една цигара.
Времето поседна с мен.
Нещо ме изгаря.

Птичи зов.
Мълчи всемира.
А денят е нов.

 

Гарата почива.

Вятърът завихри прах.

Откачи локомотива.

Гарван отлетя.
Зимата е стегнала прегръдка.
Пада тишина.

Стъпвам в Новата година.
Всичко същото е пак.
А какво отмина?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...