Листа златисти.
Покрили в корените лято.
Вали. Сълзи лъчисти.
Сутрин бледа.
Още ми се спи.
Слънцето ме гледа.
Пейка и една цигара.
Времето поседна с мен.
Нещо ме изгаря.
Птичи зов.
Мълчи всемира.
А денят е нов.
Гарата почива.
Вятърът завихри прах.
Откачи локомотива.
Гарван отлетя.
Зимата е стегнала прегръдка.
Пада тишина.
Стъпвам в Новата година.
Всичко същото е пак.
А какво отмина?...
© Весела Петева All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
