9.12.2025 г., 20:16

Нещо отмина

53 0 0

Листа златисти.
Покрили в корените лято.
Вали.  Сълзи лъчисти.

Сутрин бледа.
Още ми се спи.
Слънцето ме гледа.

Пейка и една цигара.
Времето поседна с мен.
Нещо ме изгаря.

Птичи зов.
Мълчи всемира.
А денят е нов.

 

Гарата почива.

Вятърът завихри прах.

Откачи локомотива.

Гарван отлетя.
Зимата е стегнала прегръдка.
Пада тишина.

Стъпвам в Новата година.
Всичко същото е пак.
А какво отмина?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...