Нещо отмина
Листа златисти.
Покрили в корените лято.
Вали. Сълзи лъчисти.
Сутрин бледа.
Още ми се спи.
Слънцето ме гледа.
Пейка и една цигара.
Времето поседна с мен.
Нещо ме изгаря.
Птичи зов.
Мълчи всемира.
А денят е нов.
Гарата почива.
Вятърът завихри прах.
Откачи локомотива.
Гарван отлетя.
Зимата е стегнала прегръдка.
Пада тишина.
Стъпвам в Новата година.
Всичко същото е пак.
А какво отмина?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ