Нещо повече

Не ме познаваш,

а пак ме обвиняваш.

Обичам него, разбери!

Примири се... от истината  боли.

Нима съм вещицата аз,

защото не успях да те обикна?

Нима обидите ти заслужавам,

че със него съм била, а с тебе - не?

Животът си е мой,

любовта си на когото искам аз ще дам.

В твоите очи аз нищо не намерих -

нито светулките загадъчни в нощта,

нито тревите уханни сутринта

... нито себе си и любовта.

Те празни са навярно.

А моите - те жадни са за висините,

ненаситни за безкрайността,

любопитни за космоса и хаоса дори.

В неговите кървави очи

аз себе си видях... своя огън

... свойта пепел.

Аз с тях рисувам,

на тях робувам,

всяка вечер ги сънувам.

Мразиш ме, че честна с тебе съм била?

навярно предпочиташ да живееш във лъжа.

Мрази ме, щом това желаеш,

ала него не проклинай.

Виновен ли е той, че мислите ми подлудява,

че жарта във мен разпалва

всеки път, когато с поглед ме пронизва?!

Виновен ли е, че ме кара да се смея,

да лудея... да живея?

Не си се влюбвал никога, нали?

Не знаеш колко сладко е... и как  боли...