20 дек. 2008 г., 12:24  

Нещо за бижутата 

  Поэзия » Другая
1694 0 32
Не нося пръстени, а само обеци.
Металът в пръстените беше леден.
Ушите ми продупчваха сплетни.
Сергията бе там и в гледах.
Избирах си ги трудни по размер,
а златото изглеждаше ми скъпо.
Ядосвах се, че някой беше взел
недостижимата, без свян, триръко.
Синджира с кръста в мамини си скрих.
Нали и досега не ме е кръстила.
Навярно него сложила го бих.
Посегнах, но видях, че вече скъсан е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??