Поехме по различни пътища,
когато искахме да ходим по един.
И вече не сънуваме еднакви сънища,
а с кошмари будя се самин.
Ръцете, свикнали да се държат, изстинаха,
както и отвътре изстудя,
а месеците доста бързо минаха
и някак си светът ми опустя.
Завиваме обаче пак по преки
в опити невинни да се засечем
и устните студени, но и още меки,
в друг свят и друго време да ги пренесем. ...