Kакво е любовта,
когато не е споделена -
затворена врата,
усмивка уморена.
Струва ли си да влагаш чувства,
когато няма отговор отсреща?
Да се вглеждаш в чуждите изкуства?
Да копнееш за поредна среща?
Защо ни е да бленуваме за вятър,
който да ни отнесе към брегове.
Бреговете на баналния театър
и на сълзите-дъждове.
Няма смисъл с лодката-любов
да пътуваш към непознати светове,
когато твоят вътрешен зов
единствен обща нишка ще кове.
Обичам те, но ти не го споделяш
и ще изтрия тези чувства като плесен.
Няма живота ми да определяш.
Аз искам романтична песен,
изпълнявана от двама,
а не поредната любовна драма...
© Мариета Дечевска Все права защищены