6 июн. 2013 г., 15:52

Несподелена любов

1.7K 0 3

Kакво е любовта,

когато не е споделена -

затворена  врата,

усмивка уморена.

Струва ли си да влагаш чувства,

когато няма отговор отсреща?

Да се вглеждаш в чуждите изкуства?

Да копнееш за поредна среща?

Защо ни е да бленуваме за вятър,

който да ни отнесе към брегове.

Бреговете на баналния театър

и на сълзите-дъждове.

Няма смисъл с лодката-любов

да пътуваш към непознати светове,

когато твоят вътрешен зов

единствен обща нишка ще кове.

 

Обичам те, но ти не го споделяш

и ще изтрия тези чувства като плесен.

Няма живота ми да определяш.

Аз искам романтична песен,

изпълнявана от двама,

а не поредната любовна драма...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...