Jun 6, 2013, 3:52 PM

Несподелена любов

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Kакво е любовта,

когато не е споделена -

затворена  врата,

усмивка уморена.

Струва ли си да влагаш чувства,

когато няма отговор отсреща?

Да се вглеждаш в чуждите изкуства?

Да копнееш за поредна среща?

Защо ни е да бленуваме за вятър,

който да ни отнесе към брегове.

Бреговете на баналния театър

и на сълзите-дъждове.

Няма смисъл с лодката-любов

да пътуваш към непознати светове,

когато твоят вътрешен зов

единствен обща нишка ще кове.

 

Обичам те, но ти не го споделяш

и ще изтрия тези чувства като плесен.

Няма живота ми да определяш.

Аз искам романтична песен,

изпълнявана от двама,

а не поредната любовна драма...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...