Несподелена любов
Мила моя, дъжд вали.
Паля огън, не гори.
С тези твои две очи
ме изгаряш, разбери.
В този миг, в този час,
те обичам силно аз.
Няма болка, няма мраз,
щом застана аз пред вас.
Гледам малкия прозорец,
той е винаги затворен.
Чакам аз да го отвориш,
чакам цял живот на двора.
Дай ми твоя поглед блед,
с него стапяш всеки лед.
С меки устни, допир слаб,
аз забравям своя страх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Дуров Все права защищены
