remivorud (Димитър Дуров)
19 1
17.04.2011 г., 12:04 ч.

Несподелена любов 

  Поезия » Любовна
554 0 2

Мила моя, дъжд вали.
Паля огън, не гори.
С тези твои две очи
ме изгаряш, разбери.

В този миг, в този час,
те обичам силно аз.
Няма болка, няма мраз,
щом застана аз пред вас.

Гледам малкия прозорец,
той е винаги затворен.
Чакам аз да го отвориш,
чакам цял живот на двора.

Дай ми твоя поглед блед,
с него стапяш всеки лед.
С меки устни, допир слаб,
аз забравям своя страх.

© Димитър Дуров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??