remivorud (Димитър Дуров)
19 1
17 abr 2011, 12:04

Несподелена любов 

  Poesía » De amor
564 0 2

Мила моя, дъжд вали.
Паля огън, не гори.
С тези твои две очи
ме изгаряш, разбери.

В този миг, в този час,
те обичам силно аз.
Няма болка, няма мраз,
щом застана аз пред вас.

Гледам малкия прозорец,
той е винаги затворен.
Чакам аз да го отвориш,
чакам цял живот на двора.

Дай ми твоя поглед блед,
с него стапяш всеки лед.
С меки устни, допир слаб,
аз забравям своя страх.

© Димитър Дуров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??