Мила моя, дъжд вали.
Паля огън, не гори.
С тези твои две очи
ме изгаряш, разбери.
В този миг, в този час,
те обичам силно аз.
Няма болка, няма мраз,
щом застана аз пред вас.
Гледам малкия прозорец,
той е винаги затворен.
Чакам аз да го отвориш,
чакам цял живот на двора.
Дай ми твоя поглед блед,
с него стапяш всеки лед.
С меки устни, допир слаб,
аз забравям своя страх.
© Димитър Дуров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
