remivorud (Димитър Дуров)
19 1
Apr 17, 2011, 12:04 PM

Несподелена любов 

  Poetry » Love
565 0 2

Мила моя, дъжд вали.
Паля огън, не гори.
С тези твои две очи
ме изгаряш, разбери.

В този миг, в този час,
те обичам силно аз.
Няма болка, няма мраз,
щом застана аз пред вас.

Гледам малкия прозорец,
той е винаги затворен.
Чакам аз да го отвориш,
чакам цял живот на двора.

Дай ми твоя поглед блед,
с него стапяш всеки лед.
С меки устни, допир слаб,
аз забравям своя страх.

© Димитър Дуров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??