24 нояб. 2009 г., 12:11

Несподелената любов - част II

856 0 2

Второ действие

Тя:   О, мили мой, стана инцидент - 
         наля си отрова, вместо абсент...
         Дали си спомняш разговора ни предишен...
         за думите - прости ми... Коментарът е излишен.

Той:  Разговор не помня, дори името си в момента гадая,
           но коя си ти ми се иска да узная...

Тя:   О, мили мой, нима и мене си забравил -
         твоята вярна любима,
         която толкова пъти без дъх си оставял
         със проза и чувствена рима?

Той:  Щом си моя любима,
          би следвало добре да ме познаваш.
          Моля те, за живота наш разкажи ми
          и нищо недей ми спестяваш.

Тя:    Тъй прекрасни са дните,
          които прекарала съм с теб
          и от радост са сълзите,
          благодарна съм за тоз късмет...

          И всеки миг, с теб споделен,
          си е сбъдната мечта,
          и знам - единствен си за мен,
          както аз за тебе съм една.

Той:  Какво ли друго бих могъл да добавя...
           освен, че си измамница ужасна!
           Разговора ни не успях да забравя,
           моя приятелко нещастна!

          Да слушам лъжите ти изкусни
          с истинска отрова ме принуди.
         И с думите си гнусни
         дори като приятел ме изгуби.

 


следва трето действие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветина Ненчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • става интересно :P да видим как ще продължиш в 3-та част
  • Звучи като диалог между герои от драма на Шекспир,Цвети.Продължавай да твориш!Прегръдка-Диана.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...