Второ действие

Тя:   О, мили мой, стана инцидент - 
         наля си отрова, вместо абсент...
         Дали си спомняш разговора ни предишен...
         за думите - прости ми... Коментарът е излишен.

Той:  Разговор не помня, дори името си в момента гадая,
           но коя си ти ми се иска да узная...

Тя:   О, мили мой, нима и мене си забравил -
         твоята вярна любима,
         която толкова пъти без дъх си оставял
         със проза и чувствена рима?

Той:  Щом си моя любима,
          би следвало добре да ме познаваш.
          Моля те, за живота наш разкажи ми
          и нищо недей ми спестяваш.

Тя:    Тъй прекрасни са дните,
          които прекарала съм с теб
          и от радост са сълзите,
          благодарна съм за тоз късмет...

          И всеки миг, с теб споделен,
          си е сбъдната мечта,
          и знам - единствен си за мен,
          както аз за тебе съм една.

Той:  Какво ли друго бих могъл да добавя...
           освен, че си измамница ужасна!
           Разговора ни не успях да забравя,
           моя приятелко нещастна!

          Да слушам лъжите ти изкусни
          с истинска отрова ме принуди.
         И с думите си гнусни
         дори като приятел ме изгуби.

следва трето действие...