Несподелената любов - част II
Второ действие
Тя: О, мили мой, стана инцидент -
наля си отрова, вместо абсент...
Дали си спомняш разговора ни предишен...
за думите - прости ми... Коментарът е излишен.
Той: Разговор не помня, дори името си в момента гадая,
но коя си ти ми се иска да узная...
Тя: О, мили мой, нима и мене си забравил -
твоята вярна любима,
която толкова пъти без дъх си оставял
със проза и чувствена рима?
Той: Щом си моя любима,
би следвало добре да ме познаваш.
Моля те, за живота наш разкажи ми
и нищо недей ми спестяваш.
Тя: Тъй прекрасни са дните,
които прекарала съм с теб
и от радост са сълзите,
благодарна съм за тоз късмет...
И всеки миг, с теб споделен,
си е сбъдната мечта,
и знам - единствен си за мен,
както аз за тебе съм една.
Той: Какво ли друго бих могъл да добавя...
освен, че си измамница ужасна!
Разговора ни не успях да забравя,
моя приятелко нещастна!
Да слушам лъжите ти изкусни
с истинска отрова ме принуди.
И с думите си гнусни
дори като приятел ме изгуби.
следва трето действие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветина Ненчева Всички права запазени
