10 янв. 2012 г., 15:23

Несподелено 

  Поэзия
500 1 1
Жестокост, бяс и ярост мъжка,
и злоба нечовешка: Викам!
И плач и болка бързо ме обгръщат,
щом името ù пак и пак изричам!
Без сила, здраве, ум, кураж...
разсипах се като мъниста,
тя... последен и единствен екипаж,
и женска прелест, и божествено златиста.
Преплувах хиляди морета,
отпратих хиляди жени...
за някой съм Ромео, за мен си Жулиета,
дъх от моя дъх си поеми! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Все права защищены

Предложения
: ??:??