izli4ko (Илзе Енчева)
59 266
16 мая 2008 г., 21:02

Несподелено 

  Поэзия » Другая
598 0 3



на Е...

Колко път от дома ме дели...
Колко пъти греших
в моите тъжни минути.
Колко дълго целувах те
в моите мисли.
Колко много жадувах те...
Колко пъти се смях
по принуда.
Колко слаба аз бях
и се чудя,
защо ли сега се упреквам...
Колко много надежди
в мене умряха.
Колко чувства забравени
днес у мен оживяха...
До дома е далеко.
Нямам сили
да шия одежди
за моите голи надежди.
И греша в моите тъжни минути,
и жадувам те,
и целувам в моите мисли,
и се смея по принуда,
и съм слаба.
И не се чудя защо сега се упреквам.













© Илзе Енчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??