Несподелено
на Е...
Колко път от дома ме дели...
Колко пъти греших
в моите тъжни минути.
Колко дълго целувах те
в моите мисли.
Колко много жадувах те...
Колко пъти се смях
по принуда.
Колко слаба аз бях
и се чудя,
защо ли сега се упреквам...
Колко много надежди
в мене умряха.
Колко чувства забравени
днес у мен оживяха...
До дома е далеко.
Нямам сили
да шия одежди
за моите голи надежди.
И греша в моите тъжни минути,
и жадувам те,
и целувам в моите мисли,
и се смея по принуда,
и съм слаба.
И не се чудя защо сега се упреквам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
