30 апр. 2019 г., 12:16

Несподеленост 

  Поэзия » Любовная
309 1 0
Семейство имам само на хартия,
на практика живея със врага.
Душата е притихнала стихия,
животът ми – разруха в самота.
Подхванала съм тъжна песен
с мелодия от грохот на окови
и с глас от болката разтресен.
Съдбата жива ме зарови...
Назад е пустош. Няма бряг
и в настоящето сама се давя.
Живот затиснат със капак –
уморена съм, какво да правя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Все права защищены

Предложения
: ??:??