30 abr 2019, 12:16

Несподеленост

503 1 0

Семейство имам само на хартия,

на практика живея със врага.

Душата е притихнала стихия,

животът ми – разруха в самота.

 

Подхванала съм тъжна песен

с мелодия от грохот на окови

и с глас от болката разтресен.

Съдбата жива ме зарови...

 

Назад е пустош. Няма бряг

и в настоящето сама се давя.

Живот затиснат със капак –

уморена съм, какво да правя?

 

Пред мене огледалото мълчи,

оставя бръчките ми да говорят.

Печални и помръкнали очи

искат с душата ми да спорят.

 

Старост, нерадост и тъга –

на прага ми стоят и се усмихват.

Няма младост. Има в мен жена,

чиито страсти не притихват.

 

Несподеленост. Изгарям, ща не ща.

Проклето време, как тече и бърза!

А Господ вместо с любовта,

със самотата ме обвърза...

 

30-04-2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...