Семейство имам само на хартия,

на практика живея със врага.

Душата е притихнала стихия,

животът ми – разруха в самота.

Подхванала съм тъжна песен

с мелодия от грохот на окови

и с глас от болката разтресен.

Съдбата жива ме зарови...

Назад е пустош. Няма бряг

и в настоящето сама се давя.

Живот затиснат със капак –

уморена съм, какво да правя?

Пред мене огледалото мълчи,

оставя бръчките ми да говорят.

Печални и помръкнали очи

искат с душата ми да спорят.

Старост, нерадост и тъга –

на прага ми стоят и се усмихват.

Няма младост. Има в мен жена,

чиито страсти не притихват.

Несподеленост. Изгарям, ща не ща.

Проклето време, как тече и бърза!

А Господ вместо с любовта,

със самотата ме обвърза...

30-04-2019