Семейство имам само на хартия,
на практика живея със врага.
Душата е притихнала стихия,
животът ми – разруха в самота.
Подхванала съм тъжна песен
с мелодия от грохот на окови
и с глас от болката разтресен.
Съдбата жива ме зарови...
Назад е пустош. Няма бряг
и в настоящето сама се давя.
Живот затиснат със капак –
уморена съм, какво да правя?
Пред мене огледалото мълчи,
оставя бръчките ми да говорят.
Печални и помръкнали очи
искат с душата ми да спорят.
Старост, нерадост и тъга –
на прага ми стоят и се усмихват.
Няма младост. Има в мен жена,
чиито страсти не притихват.
Несподеленост. Изгарям, ща не ща.
Проклето време, как тече и бърза!
А Господ вместо с любовта,
със самотата ме обвърза...
30-04-2019
© Надя Уорендър All rights reserved.