Apr 30, 2019, 12:16 PM

Несподеленост

  Poetry » Love
501 1 0

Семейство имам само на хартия,

на практика живея със врага.

Душата е притихнала стихия,

животът ми – разруха в самота.

 

Подхванала съм тъжна песен

с мелодия от грохот на окови

и с глас от болката разтресен.

Съдбата жива ме зарови...

 

Назад е пустош. Няма бряг

и в настоящето сама се давя.

Живот затиснат със капак –

уморена съм, какво да правя?

 

Пред мене огледалото мълчи,

оставя бръчките ми да говорят.

Печални и помръкнали очи

искат с душата ми да спорят.

 

Старост, нерадост и тъга –

на прага ми стоят и се усмихват.

Няма младост. Има в мен жена,

чиито страсти не притихват.

 

Несподеленост. Изгарям, ща не ща.

Проклето време, как тече и бърза!

А Господ вместо с любовта,

със самотата ме обвърза...

 

30-04-2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...