7 авг. 2015 г., 00:34

Неспоменато

1.3K 0 4

Неспоменато

 

Пиша ти, за да не забравя какво ще се случи отвъд…

Нищото, което оставяш, като се сещам  всеки път…

Колко има смисъл емоция да не споделиш…

Толкова да обичаш. Толкова да мълчиш.

 

Пиша ти, защото не помня как се загуби това –

всичкото наше любовно някак безшумно замря.

Млади ли бяхме, наивни, като врабчета през лято?

Влюбени във липсващото ни неспоменато.

 

--

26.02.2014



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хмммм много истинско,,, навярно срещнах мен в това !!!
  • Вторият ред на първото четиристишие като че ли може да пасне и по-добре. Може би ако заместиш "като се сещам" с нещо друго. Цялото второ четиристишие е много силно като изразни средства! Цялостното впечатление, което оставя стихотворението у мен е, че е запомнящо се, като нещо което е много повече от сумата на частите си по стойност. Допада ми начинът, по който е представена идеята за неспоменатото. Поздрав!
  • Неспоменатото живее много дълго,
    а наречеш ли го - сред всички имена
    се губи по пътеките на навика
    без чувството на свян и на вина...
  • Неспоменато, но оставило спомени!
    Хареса ми!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....