Aug 7, 2015, 12:34 AM

Неспоменато

  Poetry » Other
1.3K 0 4

Неспоменато

 

Пиша ти, за да не забравя какво ще се случи отвъд…

Нищото, което оставяш, като се сещам  всеки път…

Колко има смисъл емоция да не споделиш…

Толкова да обичаш. Толкова да мълчиш.

 

Пиша ти, защото не помня как се загуби това –

всичкото наше любовно някак безшумно замря.

Млади ли бяхме, наивни, като врабчета през лято?

Влюбени във липсващото ни неспоменато.

 

--

26.02.2014



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • хмммм много истинско,,, навярно срещнах мен в това !!!
  • Вторият ред на първото четиристишие като че ли може да пасне и по-добре. Може би ако заместиш "като се сещам" с нещо друго. Цялото второ четиристишие е много силно като изразни средства! Цялостното впечатление, което оставя стихотворението у мен е, че е запомнящо се, като нещо което е много повече от сумата на частите си по стойност. Допада ми начинът, по който е представена идеята за неспоменатото. Поздрав!
  • Неспоменатото живее много дълго,
    а наречеш ли го - сред всички имена
    се губи по пътеките на навика
    без чувството на свян и на вина...
  • Неспоменато, но оставило спомени!
    Хареса ми!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....